Хваление

DSC00528

Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление. Славословете Го и благославяйте името Му. (Псалм 100:4)

Това е начинът, по който влизаме в Божието присъствие – минаваме през портите Му със славословие, влизаме в дворовете Му с хваление и благославяме името Му. Не е прилично веднага да започнем да искаме от Него неща, без да сме Му показали почит. Представи си, че сме на посещение при президента. Веднага ли ще започнем да искаме от него помощ, без да сме изразили уважението си към него преди това? Няма ли първо да му кажем, че е привилегия за нас, че ни е допуснал да бъдем близо до него? Колко повече трябва да отдаваме почит на Бога, хвалейки името Му, докато влизаме в Неговото присъствие!

Редът на Господната молитва

В Матей 6:9-12 можем да видим какъв е редът на Господната молитва:

1) обръщение: „Отче наш, Който си на небесата”
2) хваление: „Да се свети Твоето име”
3) желание за идване на Божието царство на земята: „Да дойде Твоето царство”
4) отричане от егото: „Да бъде Твоята воля”
5) едва на пето място е молбата за помощ: „Дай ни днес ежедневния хляб”
6) следва молба за прошка: „И прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници”
7) молба за закрила: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия”
8) възхвала: „Защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете”.

Редно е да започваме молитвите си с хваление към Бога – да Го хвалим, докато влизаме в присъствието Му. Той е Царят на царете и заслужава възхвала. Хвалението отваря небесата. Затова дяволът го мрази. Насърчавам те – хвали Господа с живота си и с песните си!

Хвалението ни към Бога може да се изразява чрез пеене, музика, ръкопляскане, хороиграние, танцуване, издигане на ръце и по още много други начини, но най-вече чрез нашия живот на покорство и посвещение. То трябва да е ежедневие за нас, да не ни омръзва да го правим и да не го извършваме по принуда, а да е естествено като дишането. Нека душата ти не престава да хвали Бога! Възхвалата на Неговото име е угодна на Царя. Хвали Го и ще бъдеш Негов приятел.

В Псалм 146:2 се казва: „Ще хваля Господа, докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, догдето съществувам.” Тук става дума за две различни хваления – хвалението като пеене и хвалението чрез живота ни. Прекрасно е човек да хвали Господа с пеене и музика, но най-великото хваление към Него е угодният на Бога живот на християните. По този повод ми разказаха много силно свидетелство.

Веднъж един посветен християнин се возел в трамвай и стоял прав до друг пътник, който бил седнал. Седналият почувствал много силно обвинение за грях. Странното било, че вярващият нищо не бил казал. Но изведнъж човекът от седалката се обърнал  към християнина и извикал: „Какво ми правиш?” Попитал го: „Кой си ти? Защо ме обвиняваш? Ти излъчваш святост. Знам, че съм грешен човек.” Тогава вярващият казал: „Нищо не правя, господине. Аз съм християнин. Вярвам в Исус.” Човекът попитал: „Искам да съм като теб. Какво да направя?” Тогава вярващият го водил в молитва на покаяние и той приел Исус Христос за личен Спасител и Господ. От живота на християнина се излъчвала святост и хвала. Дори без думи хората усещат това и пожелават да го имат, защото Бог ги докосва.

В Деяния на апостолите 2:44-47 се казва, че вярващите са хвалели Бога с живота си, като са имали всичко общо и са печелели благоволението на всичките хора, а Господ всеки ден е прибавял към църквата онези, които се спасявали. Хвалението е начин на живот не само в църквата, но и на улицата, в домовете ни, на работните ни места, навсякъде, където ходим. Ние хвалим Господа и когато пазим Неговите заповеди. Поетът казва в книгата Псалми: „Това е моето хваление, че опазих Твоите правила” (Псалм 119:56).

Илия Панов